Видове покриви и необходими материали

1. Скатни покриви

По-голямата част от строящите се в България сгради се проектират със скатен покрив. Той може да придаде уникален архитектурен завършек на всяка сграда – независимо от нейното предназначение. Освен това, има богат избор от материали за изграждането му.

detail_18

1. Дъсчена обшивка
2. Подкеремидна мембран
3. Дървени летви
4. Керемиди

Като скатни се класифицират всички покриви с наклон, по-голям от 10°. По правило по-стръмните варианти са за предпочитане във високопланинските райони или на други места с обилни снеговалежи през зимата, защото по-големият наклон позволява регулиране на натоварването върху покрива по естествен начин.
В зависимост от конструкцията си, скатните покриви се разделят на едноскатни, двускатни и многоскатни. Последният вид става все по-често използван в съвременното градско строителство, защото позволява по-голяма свобода на архитекта и уникалност на сградата. Използваните материали за носещата конструкция са дърво, стоманобетон и стомана.

Mатериалискатен покрив

При избора на материал за покрива трябва преди всичко да се отчита ефикасността в конкретните условия на дадения проект. Дори и материал с отлични изолационни, експлоатационни и естетически качества може да се окаже неподходящ, ако теглото му е твърде голямо, а покривната конструкция е олекотена.

От друга страна, при твърде малко тегло на покритието, дори и при много голяма дълготрайност на материала, е възможно смучещото действие на вятъра да скъси значително експлоатационния живот на покрива. При много от видовете керемиди съществуват ограничения за наклона на ската, при който може да се използват. Тези и много други фактори правят избора на материал за покрива сложна инженерна задача, чието правилно решение гарантира минимална поддръжка, дълговечност и сигурност.
Разнообразието от покривни материали, предлагани на пазара, може да предизвика шок във всеки потребител, който няма опит в правенето на подобен избор. Започвайки от традиционните керамични керемиди, минавайки през различните видове шингли и стигайки до листовите материали. Разбира се, всички те предлагат отлична хидроизолация, добра защита от удар и устойчивост на ултравиолетови лъчи.
Дървените шингли се изработват от иглолистна дървесина и са предпочитани при проекти, където екологията е водеща тема. Шинглите са подходящи за рециклиране, имат малка вътрешна енергия и малко собствено тегло. Това предполага много добра работа на материала в райони с висока сеизмичност. Те са напълно разглобяеми и могат да се използват многократно. На външен вид могат да бъдат както гладки, така и с неравна повърхност. При нарастващата популярност на идеите за устойчиво строителство, търсенето на дървени шингли се увеличава в развитите страни, защото те не афектират по никакъв начин околната среда. Произведени са от неизползваеми остатъци на дървопреработвателната промишленост и са напълно екологично чисти. От гледна точка на енергийната ефективност, те също са предпочитано решение, защото коефициентът им на топлопроводност е a=0.1067W/mК и осигуряват известна топлоизолация на покрива.
Покривите от дървени шингли могат да имат дълготрайност до 50 години, ако се поддържат правилно. Това включва редовна смяна на предпазното покритие и подменяне на счупени елементи при нужда.
Единственият сериозен недостатък на този продукт е поведението в случай на пожар. Дървените шингли са горими и трудно могат да бъдат предпазени чрез повърхностни състави. Освен това, дебелината им е твърде малка и не могат да ограничават разпространението на огъня чрез формиране на предпазен слой въглен, както дървените елементи със солидно напречно сечение.
Металните керемиди са друг продукт, предпочитан при антисеизмичното строителство, заради малкото си тегло. Те представляват листове стомана с повърхност, наподобяваща керемиден покрив. Предлагат се с различни антикорозионни покрития. Гаранцията, която производителите им дават, е от 30 до 50 години. Металните керемиди са още едно природосъобразно решение на покривния проблем, защото могат да бъдат рециклирани. Същите характеристики има и листовата стомана като покривен материал, но при керемидите естетическият ефект е по-добър.
Керамичните керемиди са един доказал се през годините продукт за скатни покриви. Той е добре познат на строителите, че дори и на неспециалистите. Предимствата на кермидите са много – употребяват се многократно, поддържат се лесно, нискотоксични са, с много добра издръжливост на сурови климатични условия, устойчиви на огнево действие и химична агресия. Експлоатационният им живот може да стигне до 100 години. За увеличаване на функционалността им, все повече производители предлагат керемиди с приспособления за задържане на сняг или такива, осигуряващи вентилация, а също и аксесоари за оформяне на многоскатни била и улами. Единственият им недостатък от екологична гледна точка е голямото количество енергия, вложена при производството им.
Бетонните керемиди също се характеризират с многократна употреба, добри хидрозащитни свойства и издръжливост на външни влияния. Те имат големи резерви при полагането, което води до много добро поведение на покрива като целостна система. Техен основен недостатък е голямото им собствено тегло, което налага ограничения към покривните конструкции, с които могат да се използват.
Средният им експлоатационен живот е над 30 години. Основните критерии за качество при бетонните керемиди е високата плътност и малката порестост. Те предполагат много добри хидроизолационни качества и издръжливост на замразяване и размразяване. При нискобюджетни проекти бетонните керемиди са сред най-търсените материали.
Когато стремежът към икономия е водещ, битумните керемиди са отличен избор. Те са здрави и красиви, монтират се лесно и при качествено поставяне осигуряват 10 години безпроблемен живот на покрива. При тях също съществува възможност за многократна употреба и рециклиране. Токсичността им е ниска и имат ниска вътрешна енергия. При производството им може да се използват рециклирани материали. Отличават се и с малко собствено тегло. По отношение на естетиката на сградата предлагат повече възможности от останалите материали и продукти, защото се предлагат в разнообразни форми и цветове и могат да се монтират бързо дори и върху най-начупения покрив.
Не бива да забравяме и фиброциментовите керемиди. Те не са толкова широко разпространени, колкото останалите видове, но също имат своята пазарна ниша. Основните им качества са възможностите за многократно използване, ниската енергия за производство и издръжливостта на климатични фактори. Техен главен недостатък е, че отделят газове, засилващи парниковия ефект. Периодът им на експлоатация е около 30 години.
Освен споментатите листови стоманени ламарини, като покривен материал за скатни покриви се използват и алуминиеви, цинкови, медни и оловни листове. Всички те се характеризират с рециклируемост, издръжливост и дълъг период на експлоатация, който понякога достига над 100 години. Проблемът при медните и цинковите листове са малките количества на природните находки на тези материали, което повишава цената и влияе неблагоприятно върху екологичното равновесие. За оловните листове, освен това, е характерно и излъчване на вредни газове и голямо количество вложена енергия при производството.
Понякога при хидроизолационните метални листове могат да възникнат проблеми с корозия, причинена от киселинните дъждове. Тези проблеми могат да бъдат предотвратени чрез използване на защитни покрития.
Цинковите елементи се предлагат и с по-малки размери – във вид на керемиди. Формата им обикновено е квадратна или ромбоидна. Те са идеално решение при реставрация на стари сгради и паметници на културата. Малкият им размер позволява следване на сложни многоскатни покривни форми и използване при по-големи наклони на ската, отколкото листовете.
Покривните плочи (или шисти) от естествен камък също са разумна алтернатива за защита на сградата от външната среда. Те са пожароустойчиви, здрави и трайни. Произведени са изцяло от естествени материали, което гарантира тяхната екологичност. Характеризират се със сравнително малко собствено тегло и малък обем на порите, което осигурява отлична мразоустойчивост. Цветът им е устойчив и структурата им не се нарушава под действието на агресивни природни и индустриални фактори.

2. Плоски покриви

Плоските покриви представляват строителни конструкции монтирани върху вътрешни пространства.
Те са изложени на атмосферните условия и значително допринасят за постигане на необходимите условия в подпокривното пространство.
Плоските покриви представляват покриви с наклон по-малък от 5°.
Минималният наклон трябва да бъде 2 % по цялата повърхност на покрива и 1 % към полите.плосък покрив
Покривите трябва да се проектират с цел гарантиране на устойчивост на механични и динамични натоварвания през целия им живот. Те трябва да предотвратяват преминаването на вода и влага през покривната конструкция.
Покривите трябва да бъдат в съответствие с термоизолационните изисквания формулирани съгласно Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради.
Покривите трябва да бъдат устойчиви на корозия, химически и биологически вещества, електромагнитна радиация и атмосферните условия.
Акустичните свойства на покривите се определят чрез изчисляване на загубата на звуковите вълни при преминаване през въздуха, съгласно приложимите разпоредби за намаляване на шума.
Дизайнът на покривите трябва да предоставя ясни подробности за подлежащите на използване материали и технология, вид конструкция и експлоатационни условия.
Дизайнът на покривите трябва да формулира размерите и наклоните на покривните секции, вида дрениране на покрива и резервно дрениране с воронки, водосточни тръби и олуци, състав и дебелина на покривните слоеве, наред с необходимите физически данни. Също трябва да се формулират разширителните фуги, анкери, нестандартни компоненти и секции, ако има такива, точкови и повърхностни натоварвания, наред с инструкции за експлоатация и поддръжка.
При монтаж на прегради за влага, трябва да се предвидят двойни водостоци за целите на дренирането.
Освен покривните олуци, всяка повърхност изискваща дрениране трябва да бъде оборудвана с поне две дренажни точки.
Водостоците трябва да бъдат вградени в близките покривни секции на дълбочина поне 5 мм.
Разстоянието между входящите точки за отводняване и дренажния вододел не трябва да надвишава15 метра.
Разстоянието между водостоците в олука или уламите и краищата им, или дренажния вододел във водосточните тръби / улами, не трябва да надвишава 15 метра.
При наличието на риск от замръзване, водостоците и олуците могат да бъдат подгрети от механизъм с безопасно ниско напрежение (24V).

детайли